София, 22/09/09

По нищо не личи че е празник. Много хора даже не знаят какъв е. Питайте ги де, нека ви кажат.

На двата булеварда на които живея сутринта в 7 нямаше никого. Нямаше коли. Навяваше оня вятър, който обикновено носи търкалящи се храсти в уестърните, а лошите са някъде зад декора, подпийнали...слънцето пече, хризантемите на балкона ми аха аха да пукнат първи цветове.

Целия ден е само кадри. 60 км в час на Цариградско, средната лента. Някакви се изнервят и задминават колоната отпред, отзад и отгоре някак. Бързат за някъде, нали е празник. Малко по нагоре много бавно и необезпокояван, един чичо подрязва най-красивите червени рози в София, учтиво посадени пред МкДоналд'с. Завивам, до нас има повече скейтборди отколкото коли. Малко по рано на попа един полицай се кара на децата дето карат по Левски...ма тва на какво прилича, да не ви е игрище...ааа ма ха. Още по рано, в тунела на НДК няма жива кола, сама съм. Проверявам дали си включих фаровете щото не е нормално това нещо, толкоз черно, толкоз празно.

На пук на всичко кварталните магазинчета работят, едни учудено отегчени хора, които пак не са уцелили финансовия си разчет за месеца, поради бройни и небройно почивнослети дни, лекинко се тюхкат със стоката от миналия четвъртък.

За мен е все едно, малко по-бавно от неделята, една идея по бързо от съботата, без спешността на понеделника. На бюрото ми има 3 неща за понеделник, пардон за сряда.

Красив ли е такъв ден? Ама разбира се...