За пролетта и смирението

Пролет е. Миналата седмица Камен Донев вика: " Сутрин като се събудиш, зарадвай се, че си жив". Простичко звучи, нали? И после пак се зареждат луди дни, с графици, задачи, задръствания, бензин, масло, чистачки, лекар, писмо, имейл, цвете, пръст, зрънце, вода, прясно изцеден сок от цвекло, празник днес, рожден ден на приятел вчера. Днес се събудих от брутален кошмар, пак е краят на света, чичо ми е сложил една маса и казва, ей като ще се свършва, да хапнем поне и вади един селски хляб и едни орехи, печени изглеждаха като че ли, мед...така се яде сега, рече...после се заредиха куп задачи и забравих всичко, докато не дойде време да пазарувам и купих едно вино, ей така, да има, дето се казва, да отпусна душата в края на деня. После седнах с една салата сложих чиния с риба във фурната...по едно време пррааааассс, чинията се спукала ама на хиляди парчета...на телефона мама...вдигам и казвам добре ли си, защото не говори много и тя ми разказва как загубила най-близка приятелка, в катастрофа, внезапно, днес се сбогували. Чудела се дали да ми каже. Приятелката и пък видях миналата седмица, току що се преборила с рак на гърдата, ходих на специален доктор да и взема едни хапчета, ей ги на, досега бяха в коридора, да ги грабна като ми звънне другата седмица. " Да пресичаш внимателно", последно това ми каза, обядвахме заедно, ей така отсреща...искаше да и направя хранителен режим, успокои ме че родителите ми били добре, щели да ги наглеждат докато скитам по света. И след тази новина стоя в композиция от една риба, която гледа тъжно, почти изпита чаша вино, изгасена молитвена свещ и малко повече смирение. Днес тъкмо казвах на приятелка, че на всички ни е нужно повече смирение. Магическо нечестно нещо е живота, малко, крехко и достойно за чудене. Като пролетта.