Пазар за подправки

Тези дни брах босилек, мащерка, магданоз и преди минути и малко мента за марокански таратор. Когато стриваш мента носа ти се отпушва, погледа ти става ясен и ако има и кой да разклати едно мохито, нещата си идват на мястото. Всяка билка си има история, сценарий и бъдеще, това прави засаждането, грижата и брането изключително ритуални. Пресните билки са ми слабост и докато се радвам на изобилието им в момента си мисля че идва зима, пък и второ ниво аюрведа...а добиването на сухи подправки е цяло пътуване. Понякога пътуват други хора, които ми донасят съмнителни торбички, понякога аз, сега за шафран ми се ходи на пазара в Истанбул, където се оставям на радостта от сладки неща, които са като упойки, а имат имена на жени, лекарства и приказки. Изобилието от стичаща се захар е несравнимо. Напоследък ми се пътува не само за шафран, но и за кардамон, синап, аджвайн, чимен, канела и ванилия. Мога да ги взема при арабите, но ще пропуснем гледки, като тази на снимката.


Чудя се дали неща като "султанска виагра" не са брутално отмъщение за авантюристично настроени туристи. Дали маслото и ядките правят гликемичния индекс да изглежда смешен?