Плочки

Странно как фризовете в банята обикновено са отправна точка за разнообразни мисли. Сякаш ти казват : " не си в банята, някъде другаде си сега и водата те отмива към полето, към гората". Затворен сред 4 стени с фризовете можеш да избягаш където си избрал, докато си купувал плочки. Много мило ми стана, че малката ми братовчедка е сътворила чудесни кафеви цветя за фриз, които с удоволствие бих си сложила не само в банята, а и на тапет в кътче в коридора, малко над един шкаф за обувки, който още не съм си купила.

Горска история

Започваща всъщност в края на тази пътека. Ей така от снимката, в посока към вас, на около час и нещо.

От тази точка търсихме път обратно към селото, защото не ни се правеше отново разиграване на сцена от Индиана Джоунс, с чупещи се стъпала над водопади и подвижни прътове за хващане.

Като не знаеш пътя, питаш...гледаме едни хора ловят нещо с въдици на един рибарник и баща ми казва: "ти стой аз ще ида да ги питам за пътя". И разговорът тече така:

Баща ми: Добър ден
Младата двойка рибари: –––––––––– (тишина)
Баща ми: Може ли да ви попитам нещо?
Младата двойка рибари: Не, нищо не знаем.

Да не дава Господ да имаш нужда от помощ в гората.

Историята свършва тук, на 6-7 км от населено място, където за пръв път видях баща ми загрижен за бъдещето на хората в тази страна.

Стихчета

***

улица в тъмното
може би я няма
все още цъфтят
крушки светлина
люляци казват
някакви неща
много тайни са
но цветът им
пак е люляков

***

скърца ли нещо
в твоята стая
отиде ли си
онзи който чакаше
нанесе ли се
силна светлина
отвори ли да
влезе слънце

***

За пролетта и смирението

Пролет е. Миналата седмица Камен Донев вика: " Сутрин като се събудиш, зарадвай се, че си жив". Простичко звучи, нали? И после пак се зареждат луди дни, с графици, задачи, задръствания, бензин, масло, чистачки, лекар, писмо, имейл, цвете, пръст, зрънце, вода, прясно изцеден сок от цвекло, празник днес, рожден ден на приятел вчера. Днес се събудих от брутален кошмар, пак е краят на света, чичо ми е сложил една маса и казва, ей като ще се свършва, да хапнем поне и вади един селски хляб и едни орехи, печени изглеждаха като че ли, мед...така се яде сега, рече...после се заредиха куп задачи и забравих всичко, докато не дойде време да пазарувам и купих едно вино, ей така, да има, дето се казва, да отпусна душата в края на деня. После седнах с една салата сложих чиния с риба във фурната...по едно време пррааааассс, чинията се спукала ама на хиляди парчета...на телефона мама...вдигам и казвам добре ли си, защото не говори много и тя ми разказва как загубила най-близка приятелка, в катастрофа, внезапно, днес се сбогували. Чудела се дали да ми каже. Приятелката и пък видях миналата седмица, току що се преборила с рак на гърдата, ходих на специален доктор да и взема едни хапчета, ей ги на, досега бяха в коридора, да ги грабна като ми звънне другата седмица. " Да пресичаш внимателно", последно това ми каза, обядвахме заедно, ей така отсреща...искаше да и направя хранителен режим, успокои ме че родителите ми били добре, щели да ги наглеждат докато скитам по света. И след тази новина стоя в композиция от една риба, която гледа тъжно, почти изпита чаша вино, изгасена молитвена свещ и малко повече смирение. Днес тъкмо казвах на приятелка, че на всички ни е нужно повече смирение. Магическо нечестно нещо е живота, малко, крехко и достойно за чудене. Като пролетта.

Пролетна разходка

Обади ми се един приятел и ми разказва как денят му вчера бил прекрасен, разходил се из цяла София, много било приятно. И понеже и аз се разхождах, опънах си нервите, вечерта си прах ботушите (защо не тръгнах с гумените ?!@$#@!), пръскаха ме коли, псуваха ме шофьори, блъскаха ме други разхождащи се жители на столицата и си викам, тоя човек е уцелил маршрут. И го питам...къде се разхожда, а той...имайки достъп до маршрути, които повечето хора никога няма да видят, каза: "а, в строежа на метрото...". На спокойствие. На тихо. На светло.

Хубави неща, които сме забравили

Като това колко скоро бяхме на концерт на INXS. Колко силно беше. И как музиката може да ти върне емоция, да те събуди и да те дръпне силно напред, когато си бавен или да те забави, когато светът ти се върти по-бързо от земята. Гледайте сега:

Нощни сМисли

Напоследък, прибирайки се от Цариградско към дома, който гледа изпод вежди към Витоша, се озарявам от радост, мислейки си как може да се метнеш на нощната писта след работа. Не че го правя, по ред причини съм избрала да не карам ски, било то по светло или тъмно, но възможността да го направим, заедно с гледката, която казва, ей тука има планина, някак си пълни нощното ми измръзнало и доскучало от зимна мръсотия сърце.